Ще ви разкажа за Мама, която обичам безкрайно.
Раждам се в болницата, където Мама се мъчи дълги часове, докато се появя Аз. Горката Мама. След като сме се прибираме вкъщи започва безсънието, защото, както казва Мама, съм плакала „по цели нощи“. Отлита първият ми месец на този цвят. От напрежение, млякото намалява и кърменето се преустановява. Какво да прави горката ми майка, добре е постъпила. Така поне ще и олекне. Започва хубавото време – разхoдки навън, свеж въздух…Е, ако не беше тая вечно димяща цигара щеше да е по-свежо, но нищо, аз те разбирам, Мамо. Щом така се чувстваш по-спокойна, така да бъде.
Така раста Аз. Един ден Мама ме заведе там и ме остави. Остави ме едва стояща на крака в детската ясла и си тръгна. Тъжна съм. Нима Мама не го вижда. Тя ще дойде, сигурна съм – мисля си. Минава денят, а покрай мен е пълно със същите нещастни човеци, които също чакат. Най-накрая Мама дойде, а аз се хвърлям с рев в обятията ѝ. Знаех, че ще дойдеш! Знам, че ме обичаш безкрайно! От този ден всеки следващ ден Мама ме оставя, а аз я чакам. „Мамо, обичам те, не ме оставяй. Искам да съм с теб!“ Мама сякаш бе глуха…
Така раста Аз – далеч от дома и от Мама. Чакайки вечерта с надежда, когато Мама идва да ме вземе. Правя купища подаръци за моята Мама – рисунки, картички,.. Мама се усмихва и ги слага на почетно място в къщи. Сега най-накрая ще и разкажа всичките интересни неща, които ми се случиха днес. Ще я прегърна и ще си стоим така цяла вечер. …И отново все същото… Сякаш да готви и глади дрехи е далеч по-интересно. Не съм гладна, Мамо. Мама смята, че съм „злояда“.
Моля те, мамо, ела при мен.
Вълнението е голямо. Тръгвам на училище. „Мамо, ще се гордееш с мен“ – мислех си. Тогава започна умората…силна и безпощадна. Стоях векове в студената и неприветлива учебна стая. Към края на деня Мама идваше и ме посрещаше с усмивка. Аз тръгвам редом до нея умърлушена и леко раздразнена. Не ми се говори. Не знам защо. Тя постоянно ме пита, дали съм добре, а аз напрегнато отговарях, че нищо ми няма.
Искаше да ме хване за ръката. Аз се отдръпнах….